Днешното трансалпийско посвещение на редемтористите: валидност, приемственост и разкол
Линията на Лефевр (FSSPX)
Сред различните отцепили се групи само SSPX има значителен брой членове.
През 1988 г. Лефевр ръкоположи Алфонсо де Галарета, Бернар Фелей, Бернар Тисие де Малере и Ричард Уилямсън за епископи. Всички четирима по-късно ръкоположиха още епископи.
През 1991 г. Тисие де Малере ръкоположи Лисинио Рангел за Свещеническия съюз на Св. Йоан Мария Виане, Бразилия.
Рангел и неговата общност се помириха с Рим през 2002 г. и се превърнаха в Апостолическа лична администрация. Същата година Фернандо Ареас Рифан стана коадютор на Рангел, но той беше ръкоположен от кардинал Дарио Кастрильон Хойос, като Рангел участваше само като съръкополагащ.
Най-скорошните епископски ръкоположения на FSSPX бяха извършени от Алфонсо де Галарета (главен ръкополагащ) и Бернар Фелей (сърукополагащ), които ръкоположиха Паскал Шрайбер, Майкъл Голдейд, Мишел Поанине де Сиври и Марк Ханапиер.
Ричард Уилямсън
Ричард Уилямсън беше изключен от FSSPX през 2012 г. Дотогава той не беше ръкоположил нито един епископ, макар че беше служил като съръкополагащ за Рангел.
Той основава Свещеническото общество „Марсел Лефевр“ („FSSPX Resistance“), съставено предимно от бивши членове на FSSPX, които се противопоставят на сближаването с Рим.
По-късно Уилямсън ръкоположи няколко епископи. Известните ръкоположения включват:
Жан-Мишел Фор (2015 г.)
Томас де Акино Ферейра да Коста (2016 г.)
Херардо Зендехас (2017)
Джакомо Балини (2021)
Пол Морган и Михал Стобницки (2022)
Не е известно колко епископи общо е ръкоположил Уилямсън, нито дали неговите епископи са извършили по-нататъшни ръкоположения.
Според достоверна информация през 2023 г. Уилямсън е ръкоположил условно Карло Мария Вигано, който първоначално е бил ръкоположен за епископ от Йоан Павел II.
Линията на Тхук
Линията на Тхук, от която произхождат много от днешните „скитащи се“ епископи, е значително по-сложна и съмнителна.
Казват, че Пиер Мартин Нго Динь Тхук, епископ на Вин Лонг от 1938 г., а по-късно и първият архиепископ на Хуе, е получил общо разрешение от Пий XI, което му позволява, по неуточнени причини, да ръкополага епископи без папски мандат. Ако такова разрешение е съществувало, според сведенията то никога не е било отменяно.
Тхук подава оставка като епархиен епископ през 1968 г. в знак на протест срещу събитията след Втория ватикански събор.
Живеейки в изгнание в Италия и Франция, той се сближи с противниците на Събора и се присъедини към движението, свързано с предполагаемите явления на Дева Мария в Ел Палмар де Троя.
На 1 януари 1976 г. той ръкоположи Клементе Домингес и Гомес и други за свещеници, а десет дни по-късно ръкоположи Домингес и още четирима за епископи. Домингес твърдеше, че получава видения от Дева Мария.
След като Домингес се провъзгласи за папа през 1978 г., Тхук се раздели с палмарианското движение, за кратко се помири с Рим, а след това от 1981 г. нататък възобнови неразрешените епископски ръкоположения.
Записани са поне 15 епископи, ръкоположени от Тхук, а десетки други проследяват своята епископска линия до него. Споровете относно валидността доведоха до многократни условни („sub conditione“) ръкоположения.
Валидност
Въпросът дали ръкополаганията на Тхук са валидни остава нерешен.
След палмарианските ръкоположения Конгрегацията за доктрината на вярата обяви участвалите в тях за отлъчени от Църквата и заяви, че Църквата нито признава, нито ще признае произтичащите от тях ръкоположения, като третира участвалите в тях като оставащи в предишното си канонично състояние.
Ако това се тълкува като означаващо, че ръкополаганията са невалидни, обяснението би било, че Тхук е липсвал умствената способност да присъжда валидни свещени чинове. Въпреки това, декретът никога не е казвал това изрично, нито пък някога е било постановено такова решение официално.
В резултат на това линията на наследяване на Тхук като цяло остава под съмнение.
Връзка с днешното ръкополагане
Линиите на Лефевр и Тхук често се припокриват, особено чрез свещеници, ръкоположени в едната линия, а по-късно ръкоположени за епископи в другата.
Един пример е Даниел Долан, бивш свещеник от FSSPX, ръкоположен от Марсел Лефевр през 1976 г. Долан стана епископ през 1993 г. чрез Марк Антъни Пиварунас, чиято собствена линия на приемственост произлиза от Мойсес Кармона и Ривера, епископ, ръкоположен от Тхук.
През 2021 г. Долан ръкоположи Родриго Енрике Рибейро да Силва за епископ.
Рибейро да Силва беше ръкоположен за свещеник от Ричард Уилямсън през 2017 г. и стана известен с това, че за известно време е живял при по-късно разпуснатия манастир на бедните клариси в Белорадо.
На днешното ръкополагане на Майкъл Мери Рибейро да Силва ще бъде съръкополагащ, докато главен ръкополагащ ще бъде канадският епископ Пиер Рой, когото Рибейро да Силва е ръкоположил по-рано.
Майкъл Мери е роден през 1954 г., което прави вероятно днешното ръкополагане да има за цел да осигури бъдещото приемство на Трансалпийските редемтористи.
Превод на AI