Лео XIV. продължава „Документа от Абу Даби“: Лъжливите религии се превръщат в „изрази на Божията воля“.
На 16 септември три ватикански дикастерии – Дикастерията за доктрината на вярата, Дикастерията за насърчаване на християнското единство и Дикастерията за междурелигиозен диалог – публикуваха документа „Пътят на надеждата: Бележка по повод 60-годишнината от „Nostra Aetate“. Лео XIV одобри текста на 22 юни.
Религиите могат да се превърнат в изрази на Божията воля
§58 съдържа може би най-тревожното твърдение в документа: „Религиите са призвани да преобразуват света и обществото, така че те да се превърнат в братски изрази на Божията воля“.
Вторият Ватикански събор „промени“ разбирането на Църквата
В §1 документът признава, че декларацията „Nostra Aetate“ на Втория Ватикански събор „бележи дълбока промяна в разбирането и изразяването от страна на Църквата на нейните отношения с последователите на други религии“.
„Свещените“ текстове на лъжерелигиите
§32 твърди, че съществува универсален критерий за разграничаване, който може да се намери в „свещените текстове“ на различните религии: а именно дали човек приема или отхвърля ранения човек, лежащ на пътя.
Езичниците като „пътни спътници“ към истината
В § 33 се цитира папа Лъв XIV от октомври 2025 г., че „последователите на други религии“ са „пътни спътници по пътя на истината“.
Католици и езичници в общо търсене на истината
Според §50 целта на диалога е „среща“ в „общо търсене на истината“: „Целта му е взаимното разбирателство и откриването на това, което е правилно и автентично за всички.“
Междурелигиозният диалог като „теологично място“
§ 51 разглежда междурелигиозния диалог като „теологическо място, където Светият Дух желае да бъде чут чрез срещата с другия“.
Прозелитизмът „вече“ няма смисъл
§ 54 призовава за „истинска промяна в мисленето“, като добавя, че „възгледът, че прозелитизмът е единственият начин за взаимодействие с другия, вече няма смисъл в един свят, който все повече прилича на взаимосвързано и постоянно развиващо се глобално село“.
Заключителната формулировка е, че Светият Дух действа в рамките на религиите на народите и че ние се поддържаме от „духовното богатство на религиозните традиции“.
Превод на AI